Сензомоторна система основни понятия от експертите по кинезитерапия
Сензомоторна система
Сензомоторната система представлява сложна физиологична комбинация от нервно-сензорни и нервно-мускулни процеси. Изразява се в усвояване на сензорни стимули и преобразуването им в нервни сигнали, които се придвижват по аферентните пътища до централната нервна система (ЦНС), където се обработват от различни центрове на ЦНС (гръбначен мозък, базална част на главния мозък и моторна кора) благодарение, на което се генерират централни команди и моторни отговори. По еферентни пътища моторните команди активират конкретни мускули и мускулни групи, участващи в реализацията на ставна стабилизация, различни функционални задачи и локомоция (фигура 1).
Sherington (1906) описва „проприоцептивната система“ като аферентна информация от „проприоцепторите“, разположени в „проприоцептивното поле“, които допринасят за съзнателен усет (мускулен), поза (постурално равновесие) и сегментарна поза (ставна стабилизация). Според Янда ставите, мускулите и нервната система са свързани функционално и в основата на неговия подход при мускулен дисбаланс е интегрирането и обединяването на сензорната и моторна системи в една – сензо-моторна система (Janda 1996).
Сензомоторната система регулира моторните функции на цялото тяло, които същевременно са взаимозависими. Сензорната информация е свързана с мoторния отговор чрез централната нервна система (ЦНС) и периферната нервна система (ПНС), образувайки затворена система, в която аферентната информация от околната среда се обработва от ЦНС, а след това се изпраща еферентна информация обратно към моторната система. В резултат на последващата моторна дейност се предоставя нова аферентна обратна връзка, за да продължи цикъла. Именно наличието на тази взаимовръзка налага всяка промяна някъде по системата да се отразява цялостно върху сензо-моторната система.
Фигура 1 – Сензомоторна система
Проприорецепци
Проприорецепцията се отнася до всички периферни стимули, придобити от ставни, мускулни, сухожилни и дълбокотъканни „собствени рецептори“. Тези механични стимули се трансформират в нервни сигнали, които се пренасят по аферентните пътища до ЦНС за обработка. Следвайки казаното дотук, може да се приеме, че проприоцепцията се определя само с механизма на получаване и предаване по аферентния път на стимулите до ЦНС. Тази дефиниция ясно посочва, че проприоцепцията не се отнася до обработването на информацията в центровете на ЦНС. Както и не се свързва с активността по еферентацията (моторния компонент), изразяващ се в моторен отговор на първоначалните сензорни стимули. През последните години се отбелязва значителния принос на ставната аферентация (проприоцепцията), както за моторен контрол, така и за позиция и усет за движение.
Полезна информация:
Много полезна информация, може да намерите в книгата на Таня Светославова Груева-Панчева, доктор – Проприоцепция и нервно-мускулен контрол на долен крайник
Снимки за проприоцепция може да намерите на този линк в Google
Повече информация за проприоцепция, може да намерите в Свободната енциклопедия Уикипедия.
Полезни видео клипове с упражнения за проприоцепция и упражнения, които може да правите в къщи:
Shoulder Exercise – The Four Cardinal Planes – Kinetic Health
21 exercices de base proprioception bas du corps
Shoulder (glenohumoral joint) stability exercise
Още полезни и интересни публикации, може да намерите в нашата категория ПОЛЕЗНО